Слатински към Лорер: Така не се прави! Демократът дори не си го помисля да го прави!
Николай Слатински
Facebook
Продемократи, апелирам ви - би трябвало да има лимит на това, което сте подготвени да приемете за обикновено!
Принципите не са наши и ваши, тях или ги има, или ги няма.
Не е най-адекватен образецът, само че за какво ние не можем да вършим това, което вършат терористите - да пребиваме пленници, да подхващаме дейности, които ще доведат до доста почтени жертви и така нататък?
Защото в случай че вършим същите аморални неща като терористите, то по какво се отличаваме от тях? По идеята за която се борим? А кой преценя коя и чия идея има по-голяма тежест?
Да, Целта оправдава средствата. Но тук не се поставя точка, а запетая - Целта оправдава средствата, в случай че средствата са почтени за задачата!
Това е част от безконечния въпрос борци за независимост или терористи...
По какво се отличават демократите от недемократите?
По това, че демократите не вършат неща, които вършат недемократите и че демократите имат морални правила, нравствени правила, етични ограничителие на държанието и съзнателни избори, които ускоряват демокрацията, а не я отслабват.
Защо са тия мои думи?
Защото съм покъртен по какъв начин доста продемократи споделят за госпожа Лорер - какво пък толкоз? Нима една кадърна жена би трябвало да страда, че се е оженила за сръчен мъж?
Оставям настрани какъв брой огромно страдалчество предизвикваме на тази жена, като се лимитира изборът ѝ къде да продължи тя своята реализация тъкмо с едно съответно място.
Друго е по-важно.
И ми се ще продемократите у нас да го схващат.
А то е, че това не се прави? Че по този начин не се прави!
Това е толкова просто и разумно!
Нещо повече - демократът даже не си го помисля да го прави!
Затова е демократ, а не службогонец, да вземем за пример.
Така не се прави! И даже не се помисля да се прави по този начин.
Нима не е ясно.
Или считаме, че като издигаме на знамената си кардинално прогресивни дела, всичко ни е простено?
Лично пояснение (то е допълнение към статуса и може да не се чете)
Мога да давам образци с мен, когато съм се стремял към чисти дела, само че цената на компромиса ми е носила големи, даже прекомерно несправедливи негативи. Като това, за което ми припомнят и до ден сегашен - че взех решение да върша оптималното по силите си за националната сигурност като поучавам президента какво би би трябвало да прави той, в случай че мисли за националната сигурност. Че желаех всички свои познания, научни постижения, контакти и качества да впрегна за богатството на страната и националната ѝ сигурност, да върша това, което преподавам на студентите.
За 5 години нито един път не направих компромис със себе си. На президента, в случай че трябваше, не му цепех басма. не му давах да ме командори, не му оставах задължен в случай че бърка. Махнах се след първия мандат. Публикувах две книги по какъв начин съм го съветвал. Но обвиняванията останаха. Главно от тези, които авансово знаят какво и по какъв начин да мислят и по принцип книги не четат. Мнозина от тях в този момент викат - какво толкоз с госпожа Лорер, значимото е, че е демократка, че е кадърна жена...
Но мога да дам и други образци от своя живот.
Когато бях секретар на президента Първанов по националната сигурност, един университет ми бе оповестил конкурс за професор - на мен и за мен персонално. Трябваше единствено да си подам документите.
Аз не си подадох документите за присъединяване в този конкурс и той пропадна.
Защото смятах, че по този начин не се прави.
Не се прави по този начин и точка. А можех да стана професор десетина години по-рано.
